Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202

Ако всеки ден получаваме по една златна монета, а сме далеч от културни центрове, нямаме досег с други хора, ние не можем да употребим тая монета, макар и да имаме насъщна нужда от много неща. Ние нямаме тоя навик да трупаме богатство, нямаме тоя порок да ламтим за сребро и злато, но при все това, ние не можем да я употребим. Няма къде. Имаме нещо ценно, имаме и насъщна нужда, но липсват благоприятни условия, липсва досег с хората, който би ни дал условие да ни послужи златната монета, като разменна единица.

Същото се отнася и до знанието. Ако няма човек де и как да го приложи, каква полза ще имаме от него?

Следователно, сам човек не може да създаде хармонична среда за себе си, не може да организира благоприятни условия за своето развитие, не може да се докосне до „благоприятната година“, в която човечеството отдавна е почнало да живее и която не е 365 дни, а цяла вечност, в която Бог работи и духът му организира и пресъздава нещата.

За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство, дарба и талант, ние трябва да имаме досег с обществото. Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане. За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички. Опитността от миналото е в полза на колективното. А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците.

СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК

(Из „Вечните истини“ от Ст. Тошев стр. 457—459)

Ще дам два цитата от А. Безант и Ч. Ледбитер, както са предадени от Николай Райнов в статията му: „Науката против теософията“, (печатана в сп. „Орфей“)

„Човек е духовен ум, взел плът с цел да добие опит в световете под духовното поле, за да може да влезе в тях, като господар и да ги управлява, та с течение на вековете да заеме своето место между ръководните творчески чиноначалия на вселената“. (Д-р А. Безант „le secret de ia Vie.“)

„Истинският човек представя от себе си еманация на Словото, искра от божествения Огън. Духът, заключен в човека, е по същина едно с Бога — и тоя дух се облича в своята Душа, като в обвивка; — в обвивка, която го съдържа, индивидуализира го... Историята за първичното образуване на човешката душа и внедряването на божествения дух в нея представя дълбок интерес . . . И трите страни на божествения живот са взели участие в нейното зачеване . . . Понеже тя е създадена „по образ и подобие на Бога“ — троелична и троична по проява — то и нейния развой се явява като отражение на Неговото слизане във веществото. Божествената искра съдържа всички възможности, но едва след дълги векове развой те могат да постигнат осъществяване.“ (Ч. Ледбитер; „Краткiй очерк Теософiи“) Ето още един цитат от същата книга: „Животът може да изправи човека пред какви ли не пречки и мъчнотии, но те му преграждат пътя, за да го научат да ги превъзмогва, и следователно да развие у себе си смелост, решителност, търпение, постоянство и др. качества, що му липсват . . .“

Ето и един цитат от А. Безант, из статията й „Религиозният ключ“ (печатана в сп. „Орфей“:)

„Но все пак има риск за всеки, който иска да се развива по-бързо от нормалното, и за това е необходимо да има ръководител, ако се иска ускорение на растежа . . .

Такива ръководители в областта на духовните опити теософите наричат „Учители“. Тъй ги наричат, защото те учат, и те строго изискват да се спазват известни условия със същото това право с което професорът по химия изиска от своите студенти. Учителите познават всички опасни пътища и като предупреждават учениците си, предпазват ги от опасности.“

Ще дадем още един цитат из сказката на Кришнамурти „Царство на щастието“:

„Нямате ли чист ум и чисто сърце, нямате ли ум, що може да разбира и сърце що може да съчувства и да обича, всеки авторитет, всяко книжно или от човеци чуто знание — всичко ще увехне и ще изсъхне, като есенен лист.

Прочие, който иска да се възкачи на висотата на разбирането и на Истината в цялата й пълнота, величие и простота, трябва да пази ума и сърцето си чисти, силни и съвършени. За да постигнете това, трябва да бодърствате над себе си, да се изучавате, себекритикувате, и постоянно да се променяте към добро. Трябва да бъдете силни мъже, мъже опитани в мъдрост, преди да можете да разберете Истината в цялата й пълнота и величие. Искате ли да се възземете до висотите, гдето се намира Истината, тогава бдете над вашите дела, бдете над вашите мисли, над вашата привързаност; защото не са ли те чисти — ограничават ви, те ви спъват . . .“

Борба за живот и борба за смърт

Живота е радост и благо. Такова е било мнението на най-великите учители на човечеството.

А живота на съвременния човек радост и благо ли е? Точно обратното е истина. Борба, страдание и скръб — това е живота на мнозинството днес.

Защо живота е борба, страдание и скръб, а не радост и благо? Защото сме отклонени от природата. Отклонени сме в яденето; отклонени сме във всяко отношение. И продължаваме да се отклоняваме все повече и повече, подобно непослушни и неразумни деца, които напускат своята любеща майка. И, естествено, нещастията ни в живота се увеличават.

Отклонени веднъж от природата и продължавайки да се отдалечаваме, ние се отклоняваме от живота и губим неговата радост. Може да се борим и да имаме голям успех; може науката и изкуството да имат невероятен напредък, може техниката да се развие до съвършенство и да се правят чудеса; може да достигнем много материални блага и много външни удобства. Всичко може. Но, ако целия тоя напредък не ни приближава, а ни отдалечава от природата, това ще бъде борба за смърт, а не борба за живот.

Не е ли ясно за всекиго, че човека и човечеството се изражда? Не е ли ясно, че (въпреки напредъка в науката, въпреки удобствата, които ни създава техниката) ние боледуваме и страдаме все повече и повече? Не потвърждават ли същото и всекидневните самоубийства, за които ни съобщават вестниците? Не се ли потвърждава това и от постепенното намаляване годините на живота?

Невъзможно е грешките и престъпленията да доведат човека до радостта и благото на живота. Не! Защото след всяка грешка и престъпление идат наказания. Всички болести и страдания, всички борби, всички войни, които отравят и погубват живота — това е наказанието на днешните хора за техните грешки и престъпления, за тяхното отклонение от природата.

Да се бори човек със своите слабости и пороци, да се стреми към природосъобразен живот — това е борба за живот. Защото колкото повече побеждава своите слабости и пороци, колкото повече се освобождава от грешките и престъпленията, толкова по-здрав и силен той става, толкова повече светлина и радост достига, толкова повече щастие има в живота.

Това е пътя на живота, отреден човеку от природата. Тук той трябва да върви, за да бъде живота му все повече увеличаващо се благо, растяща радост.

Да се бори човек за материални блага, да се стреми към повече ядене и пиене, към повече полови удоволствия — това е борба за смърт. Защото увеличавайки се тия блага, с това се увеличават грешките и престъпленията, които водят след себе си: израждане, хилавост, болести, страдания, смърт.

Това е пътя на смъртта, по който води материализма. По него човек достига много блага, много удоволствия, много забави и развлечения, но изгубва радостта на живота, изгубва най-чистото и възвишено благо, изгубва себе си и живота свой.

Т. Ч

ДОБРИТЕ НАВИЦИ

Навика играе важна роля в живота на човека, затова е много важно, какви навици човек ще си създаде.

Всяко нещо, което човек прави много пъти по един и същ начин се превръща в навик или привичка. Повторението ражда навика. От тази гледна точка и доброто е навик.

Навиците на свой ред могат да бъдат разделени на две групи: добри и лоши. Като добри се считат ония навици, които допринасят нещо на отделния човек или на обществото, във физическо или в духовно отношение.

Не е без значение за човека, какви навици ще придобие; добри, които ще го издигнат, или лоши, които ще го тласнат по хлъзгавата площ на падението.

Навикът, е оня стадий в живота където на нещата се определя посоката нагоре или надолу.

До като добрите навици са рожба на постоянството във възвишените стремежи, а лошите навици са рожба на привички и прищевки.

Човек трябва да пази добрите си навици, ако му липсват да си създаде, защото те са условие за развиване на положителни качества, а лошите навици да изкоренява своевременно, докато още не са се превърнали в пороци. Те, пороците от своя страна са почва не само за разни болести, но още и за много други злини от личен или обществен характер.

Ето няколко от най-разпространените лоши — вредни навици:

Бързото ядене, свързано с недостатъчно и непълно сдъвкване на храната, както и преяждането, са все вредни навици, отречени категорично от правилата на едно разумно хранене, защото освен че храната остава непълно използвана, но още докарва разни стомашни и други разстройства.

Бързото дишане е не по-малко вреден навик; при него белите дробове систематично, страдат от недоимък на въздух, поради които кръвообращението става неправилно и непълно. За да се избави човек от този лош навик, трябва да почне със систематично плавно и дълбоко дишане.

Пиенето на студена вода докарва не рядко гърлени болести и други разстройства на хранопровода.

Тютюнопушенето, алкохолизма, месоядството и пр. са все лоши навици, от които човечеството трябва час по-скоро да се освободи.

Да мислим трезво, да обичаме безкористно, да постъпваме разумно, честно, справедливо и благородно към всички същества. Такива са добрите навици.

Всичко онова, което човек харесва в околните, да почне да работи, за да го придобие, но вече по-пълно, по чисто и по-хубаво.

Нека положителното което околните имат, да породи у нас не завист, а благородно съревнование.

Добрите навици са резултат на съзнателните усилия на човека за превъзмогване низшето у себе си. Те са здрава основа на ония качества, които утре има да се разцъфтят в красота и сила.

Г. С.

____________________________________

Да познае човек себе си, това значи да познае своето упорито дете и да знае как да го възпитава.

Единственият път , чрез който човек може да постигне и разбере онова, което Бог е определил за него, е Любовта.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Подобно е на невод

(из неделната беседа „Подобно е на невод“– 10.10.1937 г.)

„Пак е подобно Царството небесно на невод,

който биде хвърлен в морето и събира от всякакъв вид риби“.

Матея: 13;47

(„невод“ - Голяма рибарска мрежа. Христос сравнява царството си с невод, който е най-голямата по вид мрежа, а не с някой по-малък вид. Думата невод се е запазила в Цариградския превод на Библията, която е ползвана от Учителя. В другите преводи, тази дума е заменена с „мрежа“. Четене онлайн на Цариградската Библия – от тук.)

Една велика истина може да се обяснява с отвлечени понятия. Значи един невод, една мрежа, която била хвърлена в морето се уподобява на Царството Божие. Това обяснение подразбира вътрешни процеси на нещата.

В живота има два възгледа: личен и общ, или външен и вътрешен. Всеки човек иска да бъде отделно, сам за себе си щастлив. Това е невъзможно. Отделният човек не може да бъде щастлив, защото състоянието на листата зависи от състоянието на цялото дърво. Каквото е състоянието на дървото, такова ще бъде състоянието на листата. Следователно, докато ние не изучаваме разумната природа изцяло, да видим, какви са отношенията ни към цялото, ние никога не можем да имаме прогрес.

Прогресът на всеки индивид поотделно зависи от цялото. Всички възможности, всички дарби, които се крият в една душа, се развиват и растат по единствената причина на цялото. А цялото е разумното в света. Хубаво нещо е личното, индивидуалното, но без цялото то нищо не представлява. И ако днес отделният човек се счита нещастен, то е поради това, че той мисли, че неговото обществено положение не е добро. Какво има да се оплакват листата на едно дърво?

Човек трябва да изучава цялото. Той трябва да изучава цялото си тяло. Ако той еднакво не обърне внимание на главата си, на гърдите си и на своя стомах — три важни свята в него, той ще се намери в голямо затруднение. Ако човек угажда само на главата си, или само на дробовете си, или само на стомаха си, той ще изпадне в погрешка. Здравословното състояние на човека зависи само от взаимността, която съществува между главата, дробовете и стомаха. Често вие говорите за чувствения свят, но не знаете, кои са ония органи, чрез които чувствителността се проявява. Вие говорите за силата на човека, но едва ли знаете, кои са органите, чрез които силата се проявява. Зад мускулите седи друга една енергия, и ако тая енергия не се прояви и мускулната енергия не може да се прояви. Вие говорите за мисъл та. Няма съмнение, че мозъкът е орган, чрез който мисълта се проявява, но колко малко се знае днес за мозъка. Новите теории определят къде се локализират човешките способности и чувства. Яви се тъй наречената наука „Френология“ която създаде голям спор между учените. Както и да се изучава мозъка това е частично. За да бъде човек добър, умен, духовен, да обича семейството си и децата, трябва да има специфични за това органи (центрове) добре развити.

Страданията на съвременните хора не са нищо друго освен грамофонни плочи, които са пети в миналото. Според закона на кармата, някой човек е направил в миналото си някакво престъпление, заради което днес трябва да плаща. Човек лесно се подава на влиянието на времето и от това определя своите състояния. Той мисли, че Бог е неразположен към него. Ако работите му не вървят добре, той пак отдава това на Бога. Но вие трябва да знаете, че в природата съществува един разумен порядък на нещата.

След като Господ създал първият човек той отишъл при Създателя си и му казал: „Моля те да ми дадеш добра жена, добра другарка, която да ме почита и уважава, която да цени онова, което си вложил в мене. Иначе не бихме могли да живеем“. След това жената отишла при Господа и го помолила да й даде добър мъж, който да я обича, да обича и всичко онова, което тя обича. Господ ги изпратил да се споразумеят помежду си, но и до сега още не са разрешили този въпрос. Този въпрос и до днес още не е разрешен, понеже се разглежда от лично становище. Така се гледа и на живота. Ти не можеш да бъдеш щастлив. ако цялото не е щастливо. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако цялото не е здраво. Ти не можеш да бъдеш умен и богат, ако цялото не е умно и богато. Следователно всичко зависи от цялото. И тогава, ако има никакво нарушение на този закон, ти ще прегледаш какви са отношенията ти към цялото и ако намериш някаква погрешка, да я изправиш. Като изучаваш цялото, ти ще намериш пътищата по които може да се устрои твоя личен живот. Съвременните култури минават през едно доста голямо изпитание. Съвременните народи, колкото и да са културни, още не могат да съзнаят, че благото на отделните народи зависи от благото на цялото човечество. Ако на цялото човечество е добре и на отделните народи ще бъде добре.

Ако един народ иска само на него да бъде добре, той се намира в положението на отделния човек, който иска само неговите работи да вървят добре. Това е невъзможно.

Ние казваме, че в света трябва да има единство между всички народи н между всички хора. Бог е навсякъде. Ние не знаем какво нещо представя Божието присъствие.

Казвам: присъствието на Бога е нещо специфично. То се изявява като особена светлина, която изтича навън. Онези, които са готови да приемат тази светлина, която прониква в техните умове, сърца и души, са винаги внимателни даже и към най-малките си постъпки и към постъпките си към най-малките същества. Онези, които не са готови за тази светлина, те винаги постъпват, както намират за добре, вследствие на което се намират във вътрешно противоречие.

Сегашните народи се заели да уреждат общите въпроси, а те уреждат личните, вследствие на което стават смешни. Едно време народите питаха Господа да отворят ли война или да не отворят. А сегашните народи трябва да запитат Христа, да отворят ли война или да не отворят. Те имат право да воюват и трябва да воюват, но да знаят къде е техният неприятел. Когато дойде една болест, човек трябва да воюва с нея. Болестите се дължат на малки микроби с които трябва да знаете как да воювате. Микробите са именно големите врагове, с които трябва да воюваме.

И тъй, трябва да се изучава тялото. То представя един Божествен ред и порядък на нещата.

Има хиляди и милиони учени, които се занимават с изучаването на цялото, със законите които го управляват. В това отношение има много данни събрани, но няма нищо организирано, от което да се види, по кой път трябва да се върви.

В сегашният век, кой с какво може да бъде виден?

Човек може да бъде виден със своето сърце, с добродетелите, които е развил в себе си, със своя ум, дух и сила. Силата на човека зависи от неговата разумност.

Онези хора, които са силни на физическото поле имат силно развит обективен ум. Те са много наблюдателни.

Човек трябва да избягва еднообразието, било в науката, било в музиката, било в художеството.

В музиката трябва да има форма, поезия, сила. Магическа трябва да бъде музиката.

Музиката има смисъл, когато може да послужи нещо на човека. Някои музиканти са достигнали до там, че схващат цялата природа като една симфония. Всяка планета, всяко слънце, всяко малко тяло в природата си има свой тон.

Всичко това представя една величествена музика. Пеени има навсякъде, но ние виждаме само външната форма.

Сега ние искаме да се прояви Любовта в света, но без музика Любовта не може да се прояви. Музиката е музика на цялото, тя не принадлежи на едного. Такова нещо е Любовта, тя не принадлежи на едного. Музиката е нещо Божествено. Ако при пението или при свиренето умът, сърцето, душата и духът на човека не вземат участие, той никакъв музикант не може да бъде. Каквато и работа да върши човек, ако в тази работа не взема участие неговото сърце, неговият ум, душа и дух, нищо няма да излезе от нея. Затова казвам:

Човешкото сърце е създало планетите, човешкият ум е създал слънцето, човешката душа е създала вселената, човешкият дух е създал вечността. Значи духът е създал хилядите безбройни вселени. Когато говорите за сърцето, не мислете че то е слабо, както вие си го представяте. Чрез сърцето Бог е пожелал да създаде, да устрои земята. Нашата земя е създадена само за добродетели, нищо повече. Следователно, щом ние станем добродетелни и другите изкуства ще дойдат. Ти не можеш да станеш музикант, ти не можеш да станеш здрав философ, красив, ако не си добродетелен. Добродетелта е основа на живота.

Това трябва да го знаете. Само по този начин можете да имате успех в живота. Аз не говоря за личното добро, да направите добро на някого. Вие трябва да имате добро сърце, не в смисъл добро разположение, но сърце което твори, което създава нещата.

Човек трябва да бъде добър, защото върху добрината се основава неговия живот. Ако ти не си добър, нищо не можеш да постигнеш в живота си. Следователно, доброто е за самия теб. Ако ние разглеждаме по този начин Царството Божие, то е една възможност да излезем от земята и да отидем към слънцето. Значи, да се запознаем със слънцето, това е въпрос на ума. Като се запознаем със слънцето, ще можем да опознаем нашата душа. За тази цел ние трябва да изучаваме вселената. Ако искаме да изучаваме духа, трябва да изучаваме вечността. Вечността е проспект, или едно велико бъдеще, което стои пред човека, за да знае какво има пред него. Когато художникът рисува краските, той ги нарежда по закона на музиката. И богатството се определя от законите на музиката. Ти не можеш да станеш богат, ако не знаеш правилно да вземаш тона „фа.“ Онези, които са станали умни, пеят добре тона „ми“. Набожните, духовните хора вземат много вярно тона „си“. В сегашният живот на човека основа на земята е сърцето и умът. Хората на земята едва са дошли до умът и сърцето. Що се отнася до душата, те едва са започнали да имат прозрение. Като изучаваме сърцето, каквото посеем в тази почва всичко започва да расте.

Сега вие трябва да изучава те цялото. Всички възможности са складирани в човека. Значи, всички възможности на природата, положителни и отрицателни са складирани в човека. Положителните качества са тия които носят сила. Те са външни. А отрицателните качества някой път носят вътрешна обработка, мекота в човека. За сега жената считат за мека. Тя носи вътрешни възможности, мекота.

Вярвайте в онази почва на вашето сърце, която Бог ви е дал. Вярвайте в онази семка, която Бог е вложил във вас. Дайте им условие да растат. Вярвайте в светлината на вашия ум и във възможностите, които се крият във вашето сърце, като им дадете условия да се развият, защото от тях зависи вашето бъдеще богатство.

Като говоря за музиката, имам предвид музиката, като метод за работа. Като ставате сутрин и не сте разположени пейте. Аз бих желал да видя едно общество, в което всички да пеят. Иска се пеене за да се трансформират състоянията ви. Новият живот, който сега се внася трябва да има съвсем друга основа.

Доброто е едно велико благо, което Бог е подарил на цялото човечество. Следователно, като си добър ти се ползваш от това велико благо. Като си умен не мисли, че това е твое лично благо. Гениите израстват от човечеството. Гениите са клонища на цялото човечество. Религиозните хора са един клон от цялото човечество.

Понякога вие внасяте в религията по-голяма вяра и повече очаквания отколкото може да ви даде, вследствие на което на края се обезсърчавате. По тоя начин вие пакостите на себе си. Мислите ли, че цялото дърво не мисли за всеки лист и за всяко клонче? Когато дървото се намира в нормална среда и в нормални условия, то всякога изпраща достатъчно количество храна за всички листа и клончета. Тъй щото всеки лист и всеки клон, който се държи за дървото, никога няма да се намери в безизходно положение. Разглеждайте живота, като нещо цяло. Не отделяйте хората от себе си.

Наистина, всеки човек е отделен, той има самостоятелен живот, но една разумна сила свързва всички хора в едно цяло. Всеки човек, в каквато и малка степен да е, той е полезен за вас. Това е един нов възглед. Всички хора с които се срещате, за които можете да мислите са полезни за вас. И корените, и клонищата и листата, и плодовете, и цветовете са потребни за дървото. Всички части на дървото са потребни на цялото, защото от качеството на плода, зависи и качеството на самото дърво.

Вярвайте във вашето сърце, че е добро, вярвайте и във вашият ум. Като вярвате в сърцето и в ума си те ще ви покажат онова, което е вложено в тях. Те ще ви се изявят. Казано е в писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Защо трябва да дадем сърцето си на Бога? Като вижда, че не можем да обработим сърцето си, Господ казва: „Дайте ми за малко време сърцето си да го обработя, да видите, как ще изникнат всички хубави работи, които са вложени в него.“ Като дадете сърцето си на Бога, ще изникнат и израснат всички ония хубави работи, които са вложени в него от панти века и които очакват благоприятни условия за своето развитие.

От всичко, което ви казах, нека останат две неща: вярвайте, че сте добри и че сте умни. Вярвайте, че сте добри и изявявайте доброто, което Бог е вложил във вас. Вярвайте, че сте умни. Работете в това направление в бъдеще. По този начин по лесно можете да се избавите от страданията.

__________________________________

За да стане учен, ученикът трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище той ще използва възможностите които му са дадени.

Трябва да знаете, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красива дреха. Щом свърши работата си както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха — дрехата на възкресението.

Работете с постоянство да създадете в себе си добър навик.

За да пее добре, певецът трябва да мисли, да чувства и да постъпва добре. Същото се отнася и до музиката — за всички хора на изкуството. Човек не може да бъде здрав нито красив, ако също така не мисли, не чувства и не постъпва добре.

В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ

(Извадки — кратки мисли за дълги размишления)

В Школата няма „особено мнение“. Приемай и живей — то е което може да те подпомогне.

Това, което те смущава е по-силно от тебе.

Да чукаш камъни за да стават статуи е разумно, но какъв с мисъл има да чукаш статуи? — Това е критиката по навик.

Това, което ти спомня за Доброто и Красивото — то само е добро и красиво.

Христовите думи имаха сила защото бяха съчетани с живот — това за ония, които мислят, че може да се „омагьосва с Словото.“ Силата иде от съгласуването на думите с делата.

Културата на един народ се познава по свободата, която има, и на човека, — от начина по който той я употребява или злоупотребява с нея.

И най-ценната фраза ако се вземе недовършена, може да звучи като безсмислие. Колко често ние търсим „смисълът в недовършения живот н; едно или друго лице или в своя собствен?

Най-напред се учат хората да дават. То е любовта. И ако грешно дадеш, къде то не трябва, други, които вървят след тебе поправят нещата.

Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта — тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град.

Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя ще те научи как да даваш: — Както Бог дава — тъй че никой да не сети или види ръката, която дава.

Който доказва, че е силен, не е силен.

Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън.

Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия — макар и само в един диспут е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си — това е съвсем друго.

Целта на живота не може да бъде вън от самия живот.

Който злоупотребява със свободата, става непременно роб.

Дълго е времето на онзи, който иска и чака нещо. Но онзи, който не иска и не чака — всичко което дойде е на време и добре дошло.

Имай едно желание само — да изпълниш това, което Бог иска от тебе — всяко друго ще те отклони от Великия път на живота.

Моли се човек на Бога, говори се на човека, а животното го принуждават условията.

Силния прощава, а слабия оправдава. Неразумния отмъщава.

Лекия път в началото е труден в края.

Инженера може да се под купи, но науката по която той работи и изчислява — не.

Който ходи в светлина се спъва в пътя си. Ако се спъвате, светлината ви не е светлина.

Невежеството само се ограничава. Само разумния може да бъде свободен.

Страда животното, учи човека, ученика действа, Учителя ръководи, а Духът оживява.

Който е свободен може Да греши, но има възможност и да научи Истината.

Каквото изтъчеш, това облечеш.

Чрез умът се работи и учи, но не се обича.

Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека.

Да се намеси Божественото в човешкото, това е да подигне човека, но да се намесва човешкото в Божественото — това е падение.

Смирението е път към Истината.

Миналото трябва да знаеш, то е формата.

Сегашното трябва да учиш, то е съдържанието.

Бъдещето трябва да вярваш, то е принципа, идеята.

Ако всяка бе длъжен да изпълва съветите, които дава, навярно хората съвсем друго биха говорили, пък и самият живот би се променил.

Желанието ни видоизменя отношенията ни към нещата. Когато нещо го желаем то и другояче ни изглежда.

Истината може да се говори дотолкова, до колкото има любов между говорившия и слушателя. Без нея слушателите ще се разбягат, както й учениците на Христа, когато им каза, че ако не пият от кръвта му и не ядат плътта му не могат да имат дял с него. Значи разкриването на Истината е възможно само пропорционално на степента на Любовта. Другояче не може да изтрае човек. Затуй в старите книги е казано, че които видят Бога умират. Когато човек се намери лице с лице с Истината — старото, заблудата умират.

Това, което виждаш някъде, има го и в тебе. Инак не би могъл да го видиш и разбереш. Понякога едничката радост е, че вече го е имало и е надраснато.

Млад или стар, щом влезеш в едно училище, не оправяй училището, това не е твоя работа, а учи. Живота е едно училище.

Не изплащай чуждите дългове преди да си изплатил своите. И не поправяй чуждите погрешки, преди да си по-правил своите.

В живота препятствията са единствената реалност. Всяка не разбрана реалност е спънка. А разбиране на всички спънки, това е Истината.

Формите създават противоречията, а съдържанието обединява.

Как може да страда един човек, ако нищо не е негово? Освен ако приказва едно мисли друго? Защото ако здравето, радостите, ума, имота — всичко това Бог го е дал и е негово — какво има да плачеш, ако Той го употребява тъй или иначе по волята си? Не е ли Той Господаря, а ние слугите само?

(следва)

Л. Лулчев

ОПИТ ЗА ОЧЕРТАВАНЕ ПЪТЯ НА НОВАТА МУЗИКА

Развитието на музиката от дълбока древност до сега представя една голяма област за изследване, но би могло да се каже, че малко проникновени анализи са правени от естетично и научно гледище.

Всичко в природата е музика, вечна музика, чиито без бройни мелодии музикалните гении са възпроизвели в своето тоново изкуство, съчетавайки ги в многообразни съзвучия, за да изразят музикалните преживявания на своята душа. Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и китайска култури. Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действат така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж.

След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие.

Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката. Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза из-вън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни.

Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме преда-де-ни процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципа на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно.

В песните срещаме тясна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм. Неравните тактове в песните на Учителя се явяват като такова временно деление, върху което спокойно се изгражда своеобразната им интонация. На пръв поглед неговата музика ни се представя като такава, която не е в съгласие със съвременните разбирания, но ако се вмислим по-дълбоко и прибегнем към един по-проникновен музикален анализ ще се домогнем до ония живи източници, вложени в естеството на новия човек, от които се строи тази музика в нова форма и нов ритъм.

Един друг белег. Известно е, че когато една композиция се състои от съчетание на най-нежно вибриращи тонове, тя действа на висшата човешка природа, събуждайки възвишени стремежи. Когато това се разбере, както го разбира опитният окултист могат да се подбират трептения, съобразно с резултатите които те произвеждат. Като се има предвид това, чрез музиката могат да се предизвикат различни емоции—благоговение, самоотверженост, милосърдие, надежда, вяра, любов и т. н. По такъв начин музиката може да служи на висшите форми на духовния живот, а може да служи не по-малко и на медицината, педагогиката и т. н. Ето магичната страна на музиката, към която трябва да се насочат усилията на музикалните творци.

В това отношение музиката на Учителя съдържа ценни елементи, които, вярно доловени, могат да се използват за изграждане на истинската музика на бъдещето — магичната музика на Любовта.

Ас. А.

(Из сп. „Житно Зърно“)

Benitta

Истинска приказка

Чуйте, о вие, които живеете по безгрижно от пеперудите, за които светът е забава и живота даден само за наслада — за всичко се плаща.

Чуйте и вие, които тъгувате, скърбите, роптаете и негодувате — след всяка скръб иде радост, но и скръбта и радостта сами си създавате. . . .

Родих се веднъж син на цар. Гледан бях като зеницата на окото и думата ми бе закон за околните ми.

Аз растях, ставах силен и смел и не знаех що е препятствие — пред моята воля и власт отстъпваше всичко.

Аз знаех само едно— „искам“ - и пред него се прекланяха всички. Там където не достигаше силата, насилието правеше необходимото. Пред моята воля подгъваха коляно всички, но аз пред ничия. Погледът ми имаше блясъка на стоманата, а езикът ми беше по-остър от меч. Каквото поисквах — протягах ръка — и аз го имах. Тогава се усмихвах и тази усмивка смразяваше всички

Аз бях цар — свободен, а другите бяха роби — под моята власт. И когато умрях, чух как всички си отдъхнаха с облекчение . . .

Минаха години, стотици може би — родих се млад и силен, но бях роб. Палатите в които живеех бяха от розов мрамор, но в тях живееше тиранин господар. Аз тичах, работех от сутрин до вечер и не сварвах да изпълнявам хилядите заповеди с които ме отрупваха. И често в моите гърди пламваше огъня на негодуванието, в очите ми блясваше мълния, що аз стисвах зъби и юмруци безсилен — аз бях роб. Всякога, когато престъпвах мярката, на позволеното за роба, моите ръце се заключваха в железа и аз лежах с дни във влажна тъмница. Там, всред студ и влага питах, питах защо се родих и защо живея? Кой ме прати на земята и защо? Защо е тая неправда и защо няма справедливост на земята? Удрях глава в каменните зидове, по които се стичаше вода и питах: — „О!, кой създаде тоя свят пълен с неправда?“ И чувах нечий глас дълбоко в мене да казва: „Ти!“ Тогава почвах да се смея и мислех, че съм луд.

А годините, колкото и безконечно дълги да бяха пак минаваха. Веднъж аз легнах на смъртният си одър за да не стана никога вече. И когато смъртта бе дошла в стаята ми да ме вика след себе си, някоя невидима ръка се сложи на очите ми и аз прогледнах, видях и разбрах. Видях себе си отново цар и моят сегашен господар бе някогашният ми роб, към когото съм бивал най-жесток . . . Тогава се усмихнах и тръгнах след смъртта, а над тялото ми плачеше моята жена, която ме мислеше за умрял . . . .

Минаха векове — родих се като единствен син на богати родители. Наричаха ме Феб — Аполон, тъй красив бях. Майка ми коленичеше до моето креватче и държейки ми ръцете в своите ми пееше песни, целуваше очите ми, косите ми, челото ми, а аз се смеех доволен и безгрижен.

Растях и не знаех що е скръб. Майка ми за мен бе готова на всичко и аз приемах това всичко, без даже да й благодаря и отвърна със същата обич — аз мислех, че всичко тъй трябва да бъде.

Когато пораснах, много момински очи срещаха моите смели и пълни с пламък очи и отстъпваха пред моите желания свеждайки покорно глави.

Аз мислех, че слънцето грее заради мен, че цветята цъфтят само да ме радват и изпълнят душата ми с благоуханието си. Че живота е даден за да го изживея в безгрижие и веселие. Аз посягах към всичко което ми харесваше и мислех, че щом го искам, трябва да го имам...

Обичах свободата си и разнообразието — еднаквостта ми дотягаше и отегчаваше. Аз кацвах от цвят на цвят като златокрила пеперуда и пиех радостите на живота от устните на тези, които ми ги поднасяха с обич, защото вярваха, мислеха, че и аз ги обичам.

Аз бях хубав, богат и търсех красотата и любовта в нови и нови образи, а никога не се запитах що става с тия, които изоставях след като ми бяха дарили своята любов.

И когато умирах, аз чух сподавен плач, болезнен стон и хиляди въздишки . . . .

Отново минаха години — родих се младо хубаво момиче на нежна майка и благ баща. Косите ми блестяха като злато и бяха меки като коприна. Очите ми бяха като кристално бистри планински извори, а кожата ми нежна и чиста.

Веднъж обикнах буен и своенравен младеж. Погледа му бе смел и очите му, в които блясваше пламък, ме викаха ден и нощ. Устните му ми обещаваха много, а моето сърце вярваше и тръпнеше в непреодолим копнеж по него . . . Един ден, блянът стана действителност и аз безумната се радвах — бях щастлива . . . Но след време, очите му ме гледаха, но не виждаха вече. — Сърцето ми се сви болезнено — знаех, той вижда със замечтания си поглед друга . . . И дойде страшна болка и безутешна скръб. Аз кършех пръсти — напразно — любовта не се иска, тя се само дарява. . . .

След време една топла ръка се сложи на нараненото ми сърце и болката притихна. Две светли очи ме гледаха с усмивка и устни изпиха сълзите ми. И аз помислих, че сега щастието наистина дойде. Но уви!, смеещите се светли очи ме напуснаха един ден... И моята скръб бе още по-голяма, болката по-дълбока и горчива . . . Аз проливах потоци сълзи и питах, питах с какво заслужих всичко това?

Защо света е такъв — изпълнен с измама и лъжа? Где е Бог и защо мълчи?

По късно се ожених. Имах деца, които обичах безумно, но които не ме обичаха. Мъжът ми ме тормозеше, измъчваше без жал. Жестоко и кораво бе сърцето му. А те, децата, като птички изхвръкнаха от гнездото и не се за върнаха никога вече. А аз плачех и мислех ден и нощ за тях.

О! каква жестока съдба, какъв горчив дял от живот ми даде тя. И аз роптаех и плачех, а дълбоко из самата мен чух пак тихия глас да ми казва ясно: „За всичко си виновна ти!“ — О!, извиквах в горест и скръб, кому направих зло, та така ми се отвърна?

Наоколо ми бе всичко тихо, тихо . . . Бог мълчеше и аз Го считах за жесток и несправедлив. . . .

И когато умирах, отново някой отвори очите ми — тогава всичко разбрах, но беше твърде късно. . . .

И пак минаха години — отново се родих със смътен спомен за минали погрешки и жажда да науча верният път в живота,

Аз гледах живота на околните ми и отвръщах глава — бях го минал и знаех плодовете му. Виждах радостите и скърбите на человеците — опитал ги бях вече и те не можеха да запълнят и осмислят живота ми. И тъй растях с постоянната жажда в душата си да науча защо дойдох на земята и как трябва да живея.

След лутане и търсене, стъпките ми стихнаха при вратите на Учителя,

Попитах Го: — „Как да живея?“ Той ме погледна и рече благо: — „Бъди като извор — обичай и давай.

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Един случаи на превъплъщение

Миналата година, в Индия се случи нещо невероятно. Нещо което развълнува и внесе смущение в цяла една област. Интересното е, че случаят е действителен, контролиран и не търпи никакво съмнение. Той е изнесен от големия вестник „Бомбай Кроникъл.“

Героиня на историята било едно осем годишно момиче, дъщеря на Ранг Бахадур, жител на едно село близо до Делхи. Щом почнало да говори момиченцето, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот. Този живот изглеждал много скорошен. Когато момичето станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си. Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че момичето никога не било напускало селото. Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно.

Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот. Казвал се Кидар Нат бил учител, един пандит (индуски учен, от сектата Брахма), живущ в градеца Мутра. Англичанинът събрал сведения и установил, че учителят бил жив, че действително бил загубил една любеща жена, от която му останал един син на повече от осем годишна възраст. Разказът на Нат, за обстоятелствата на смъртта на жена му, бил същия като на оня на момичето.

Трябва да се прибави, че момичето дало много доказателства за истинността на неговите думи. Казало например, че от домашните разноски винаги скътвала по нещо и криела парите в стаята си. Установило се, че след смъртта, парите били намерени. То направило точно описание на къщата на мъжа си. Указало се напълно вярно.

Разбира се, г. Кидар Нат и синът му, отишли да видят момичето. Срещата била трогателна, за момичето, когато се намерило — като дете — пред един възлюбен мъж и когато видело, сина си по-стар от нея: Никога неумолимия характер на разделите не е получавал по-жива и по-жестока форма.

КНИГИ

които доставя редакция „Братство“

Окултна наука, цял метод, граници и нейното постижение, Сл. Камбуров

Естеството на човека в свръзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, Сл. Камбуров

Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, Сл. Камбуров

Валаамовата ослица, окултно тълкувание на библейския разказ, М. Карадья

Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, Ледбитер

Перу преди 14,000 години, ясновидско изследване на миналото. Ледбитер

През 2750 година, ясновидско изследване на бъдещето, Ледбитер

Жената по вечния път, от В. Узунов

Карма, учение за причините и последствията, Е. П.

Основното учение на Богомъдрието, изложение в 10 точки. X. Рудолф

Философията на живота, извлечение из живота и мистериите на тайното общество на Розенкройцерите — живота в Христовото учение, В. Граблашев

Еволюцията на живота и формата, науката в древността и днес, А. Безант

Смисълът на живота, превод от френски

Най-красивият източник на мъдростта, Д. Доганова

Ясновидските предсказания и науката, какво казва окултната и експерименталната науки за ясновидството, Анг. Томов

Свръхчовеците, сврьхчовеците, като факти и идеали, А. Безант

Родословието на човека, страници из тайната доктрина, А. Безант

Астралния свят, изгледът и обитателите му, Ледбитер

При адептите, едно приключение между Розенкройцерите, Д-р Хартман

Животът след смъртта, Рудолф

Историята на Атлантида, ясновидско изследване. Ск Елиот

Умрелите са живи, Ледбитер

Духоборци, едно велико руско селско движение, В. Булгаков

Етика на храната, или пионери на вегетарианството. Хр. Досев

Външна и вътрешна работа

В древността, в не много далечното минало, хората са строили храмове на бога с великолепна външност. Обаче настава време, и дошло е вече, когато ние ще трябва да построим, да изградим храм на Бога живаго в душата си и там да коленичим и Му се поклоним. Който не е изградил храм на Бога в душата си, който не е приготвил жилище на живият Бог в себе си, той може да изгради един най-великолепен храм външно, на който да няма подобен в цял свят, той не е направил нищо. В него той може да вика и ридае ден и нощ, но гласът му ще бъде в пустиня, докато не влезе в истинският храм на Бога — в своята душа, докато не се свърже с Него във връзка непреривна.

Съществената работа на човека е вътрешна — работа върху ума и сърцето, работа върху духа и душата.

Хората са си създали много външни храмове, кланят се на много кумири, суета ги владее, затова не им остава време да погледнат вътре в себе си. Всичкото внимание на съвременните хора е пръснато навън, отдадено е на външния блясък. Ходят и се движат безцелно между сенките на нещата, без да се запитат за някаква цел и за по-висока задача в живота си. Задоволяват се с ядене и пиене, удоволствия и зрелища, и то им е станало цел. Яденето и пиенето за истинският човек не представляват цел, а средство да се прояви живота. Самият човек, самият живот са извън яденето и пиенето. „Храната, въздуха и светлината са само проводници на живота, но не и самият живот,“ казва Учителя.

Като знаем това, ние трябва да се позамислим и разберем, че същинският човек не е тялото, не е външната му форма. Тялото е само временно жилище на душата. Същинският човек продължава да живее вечно, а неговото жилище — тялото — може да издържи само ограничен период време.

За същинският човек и неговата работа днес ни говорят и наука, и религия. А Христос казва: „Събирайте богатство, което ни ръжда, ни молец пояжда.“ С това Той иска да отправи погледа ни навътре, в нас самите и там да градим, там да зидаме храм неръкотворен, жилище на живият Бог.

Като знаем, че същинският човек не е тялото, а душата, ние трябва да пречистим тялото си чрез храната и питието си, чрез светлите си мисли и възвишени чувства, за да дадем на нашата същина по-хигиенично жилище, по-добри условия за проява. Не направим ли това, най-малкото което се иска от нас, ние вършим престъпление спрямо нас и спрямо близките си с нашето поведение.

ПИСМА ОТ ФИНЛАНДИЯ

България в чужбина

Вече три месеца как съм на път за север. След Египет и Палестина пропътувах Румъния, Полша, Данциг (Гданск), Изт. Прусия и Мазурските езера, но най-очарован останах от балтийските острови Литва, Латвия, Естония и сега от „Страната на белите лилии“ (тук са в недоумение защо Гр. Петров я нарича така).

Колкото по на север отивам, все по-интересно става по пътя ми. Навсякъде дежурят верни приятели — есперантисти, а нашите консули в Рига г. Клугман, в Талин г. Ник. В. Хил и в Хелсингфорс (Хелзинки) г. Куусинен, като че се надпреварват в услугите си. Както по уреждането на сказките ми за България, на които и присъстват често със семейството и секретарите си, така и в развеждането ми из града и околностите дори на десетки километри. Свръх това и дирекциите на печата при Външните министерства ме обсипват щедро с любезности, безплатни железници, театри, опери, дори турят на разположението ми автомобилите си и ме развеждат на стотици километри из страната си да ми покажат красотата й и ми дават десетки книги и снимки, за да пиша и говоря за тях когато се завърна в България.

Сказките ми, които най-често стават в народни университети с превод на местния език, накараха да заговори цялата преса за нас и в Литва и в Латвия и в Естония и във Финландия не само в столицата, но и в провинцията.

Публиката стои като прикована цели 2-3 часа, слуша с интерес за страната на розите.

Говоря най-вече на международния език, с превод на техния или на немски и руски, които в балтийските държави почти всички знаят. Есперанто като мощен фактор в услуга на малките народи е на особена почит. И есперантските дружества се субсидират, например в Хелсингфорс са предвидени ежегодно в бюджета 12,000 ф. марки 24,000 б. лева. В есперантския институт на много места са издадени есперанто литературни сборници и пътеводни книжки за страни, градове, университети.

Поканен бях и посетих някой видни хора. Всички говорят есперанто и ми засвидетелстваха обичта си към нашия народ и обаянието си от нашия демократичен цар. Особен интерес проявяват и социалдемократични и земеделски вестници, чийто редактори по телефона ми искат среща, но време, време, аз съм като „влак под пара“ бързам, прощавайте и до писане.

Ив. х. Кръстанов